Apr 3, 2011, 9:32 PM

Древна монета

  Poetry
670 0 3



ДРЕВНА МОНЕТА

Лежала в земята стотици години,
изтървана в праха от невръстния трак,
изкопах монета с лика на монарха.
И с неизвестен за мен езически знак.

Държах я в ръцете, мазолести, мръсни.
Монетата малка - медно парче.
Потърках я леко с калните пръсти,
може би пръв след онова древно хлапе.

А може и тракиец на възраст
да е притежавал тази пара.
Може да е част от заплатата,
от последната, тежка война...

Може и сараф безогледен
като лихва да я е взел,
от плебей болен и бледен...
Последния залък на човека отнел.

Може стрели да е купувал,
незнаен воин-ветеран.
Ресто му върнали - медна парица,
и в кесията той я прибрал.

Може дори да е от паничката,
от парсата на просяка сляп.
Тревожи ме мисъл само едничка:
ще мога ли с нея да си купя аз хляб?


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...