Обичам те - живот безмерен,
изпълнен с радост и тъга...
С дълбоко чувство всеки миг -
химери няма.
Оставам по душа пред теб
и вдишвам те с рисунък нов.
Картинно като в катедрала искам
да прекрача прага ти, живот!
Спокойствие засаждам във лехата –
увереност и самочувствие във мен.
Рисувам дори и в тъмнината как цъфтят -
сияйни образи на моите мечти.
Гневът ми разпилява се с вълните
и болката оставям също там.
Страхът - дарих го на врабците.
И вече мога да ти се отдам.
© Ава Todos los derechos reservados