Обичам те - живот безмерен,

изпълнен с радост и тъга...

С дълбоко чувство всеки миг -

химери няма.

Оставам по душа пред теб

и вдишвам те с рисунък нов.

Картинно като в катедрала искам

да прекрача прага ти, живот!

Спокойствие засаждам във лехата –

увереност и самочувствие във мен.

Рисувам дори и в тъмнината как цъфтят -

сияйни образи на моите мечти.

Гневът ми разпилява се с вълните

и болката оставям също там.

Страхът - дарих го на врабците.

И вече мога да ти се отдам.