Sep 25, 2010, 5:54 PM  

Друг живот

1.4K 0 0

Обичам те - живот безмерен,

изпълнен с радост и тъга...

С дълбоко чувство всеки миг -

химери няма.

 

Оставам по душа пред теб

и вдишвам те с рисунък нов.

Картинно като в катедрала искам

да прекрача прага ти, живот!

 

Спокойствие засаждам във лехата –

увереност и самочувствие във мен.

Рисувам дори и в тъмнината как цъфтят -

сияйни образи на моите мечти.

 

Гневът ми разпилява се с вълните

и болката оставям също там.

Страхът - дарих го на врабците.

 

И вече мога да ти се отдам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...