Намерих те по мой, различен начин.
Докоснат от не твоя самота,
в очите ти се беше сгушил здрачът
и любеше на глътки младостта…
Небето ти бе толкова безкрайно –
без вчера и без утре… Само днес
ти беше див олтар на грешни тайни.
Как да откажеш на това небе?!...
А думите, до болка премълчани
(какви ти думи, щом страстта гори).
Животът пари в дръзките ти длани,
събличаш всички минали луни ...