Друг свят
Намерих те по мой, различен начин.
Докоснат от не твоя самота,
в очите ти се беше сгушил здрачът
и любеше на глътки младостта…
Небето ти бе толкова безкрайно –
без вчера и без утре… Само днес
ти беше див олтар на грешни тайни.
Как да откажеш на това небе?!...
А думите, до болка премълчани
(какви ти думи, щом страстта гори).
Животът пари в дръзките ти длани,
събличаш всички минали луни
и палиш с нови клади всяка мисъл…
Намерих те. И искам да си тук.
А щом с любов животът е орисан,
аз знам, че този свят ще бъде друг…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
