15 jul 2010, 9:35

Друга история за Сатанаил

  Poesía
913 1 3

"В Книга на Енох се казва, че Сатана е изкусител и прелъстител на Ева, което е причина да бъде изгонен от Рая..."
из Уикипедия



А бе някога пратеник на Слънцето,
най-светлият сред светлите наричан,
на Зорницата аурата изпъстрил,
измежду обичаните най-обичан.

И беше първият, на Него най-подобният,
и като Него, без колебание и жал,
еднакво трябваше да обича човеците греховни,
еднакво да ги изпитва и да ги дарява.

И измежду крилете си еднополови,
под онзи ослепяващ ореол,
пулсът му един ден проговори,
Еден огъна се под ябълков ствол.

И някъде из Книгата на Еноха,
из изкривени и пренаписани слова,
пише как се събудил в Сатанаила мъжкият огън,
когато Ева край извора видял.

И забравил да я обича наравно с другите
и даже Зорницата искал да ù дари...
А нека пише по стари папируси, че била излъгана
и че в змийски одежди той я прелъстил.

И днес под земята, сред огън и сяра,
когато не помни какво е светлината
и сред изпарения отровни кожата му изгаря
и няма следи от на ангела красотата,

и рога и копита, вместо криле и ореоли,
проблясват в очите на нему подчинените,
той не беснее, че е от Рая изгонен,
а че не може да бъде със нея.

И нека го помнят като Рогатия,
на Исус изкусителя, на Змията бащата.
Той първи е гаснал от любов, по разпятия,
и усетил е сърцето изпод гърдите на жената.


И затуй ние, от реброто адамово,
често сме ви тъй необясними.
Нещо в нас помни, че сме ангелско желание
и в Сатана се превръща, който не може да ни има.

14.07.2010г.
гр. Сан Фернандо

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...