Jul 15, 2010, 9:35 AM

Друга история за Сатанаил

  Poetry
914 1 3

"В Книга на Енох се казва, че Сатана е изкусител и прелъстител на Ева, което е причина да бъде изгонен от Рая..."
из Уикипедия



А бе някога пратеник на Слънцето,
най-светлият сред светлите наричан,
на Зорницата аурата изпъстрил,
измежду обичаните най-обичан.

И беше първият, на Него най-подобният,
и като Него, без колебание и жал,
еднакво трябваше да обича човеците греховни,
еднакво да ги изпитва и да ги дарява.

И измежду крилете си еднополови,
под онзи ослепяващ ореол,
пулсът му един ден проговори,
Еден огъна се под ябълков ствол.

И някъде из Книгата на Еноха,
из изкривени и пренаписани слова,
пише как се събудил в Сатанаила мъжкият огън,
когато Ева край извора видял.

И забравил да я обича наравно с другите
и даже Зорницата искал да ù дари...
А нека пише по стари папируси, че била излъгана
и че в змийски одежди той я прелъстил.

И днес под земята, сред огън и сяра,
когато не помни какво е светлината
и сред изпарения отровни кожата му изгаря
и няма следи от на ангела красотата,

и рога и копита, вместо криле и ореоли,
проблясват в очите на нему подчинените,
той не беснее, че е от Рая изгонен,
а че не може да бъде със нея.

И нека го помнят като Рогатия,
на Исус изкусителя, на Змията бащата.
Той първи е гаснал от любов, по разпятия,
и усетил е сърцето изпод гърдите на жената.


И затуй ние, от реброто адамово,
често сме ви тъй необясними.
Нещо в нас помни, че сме ангелско желание
и в Сатана се превръща, който не може да ни има.

14.07.2010г.
гр. Сан Фернандо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...