15.07.2010 г., 9:35

Друга история за Сатанаил

917 1 3

"В Книга на Енох се казва, че Сатана е изкусител и прелъстител на Ева, което е причина да бъде изгонен от Рая..."
из Уикипедия



А бе някога пратеник на Слънцето,
най-светлият сред светлите наричан,
на Зорницата аурата изпъстрил,
измежду обичаните най-обичан.

И беше първият, на Него най-подобният,
и като Него, без колебание и жал,
еднакво трябваше да обича човеците греховни,
еднакво да ги изпитва и да ги дарява.

И измежду крилете си еднополови,
под онзи ослепяващ ореол,
пулсът му един ден проговори,
Еден огъна се под ябълков ствол.

И някъде из Книгата на Еноха,
из изкривени и пренаписани слова,
пише как се събудил в Сатанаила мъжкият огън,
когато Ева край извора видял.

И забравил да я обича наравно с другите
и даже Зорницата искал да ù дари...
А нека пише по стари папируси, че била излъгана
и че в змийски одежди той я прелъстил.

И днес под земята, сред огън и сяра,
когато не помни какво е светлината
и сред изпарения отровни кожата му изгаря
и няма следи от на ангела красотата,

и рога и копита, вместо криле и ореоли,
проблясват в очите на нему подчинените,
той не беснее, че е от Рая изгонен,
а че не може да бъде със нея.

И нека го помнят като Рогатия,
на Исус изкусителя, на Змията бащата.
Той първи е гаснал от любов, по разпятия,
и усетил е сърцето изпод гърдите на жената.


И затуй ние, от реброто адамово,
често сме ви тъй необясними.
Нещо в нас помни, че сме ангелско желание
и в Сатана се превръща, който не може да ни има.

14.07.2010г.
гр. Сан Фернандо

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...