Последва всеки земния си жребий,
но тръгна си по-лек с една частица.
Доволно през годините захлебил,
направи кариера, брак, дечица.
Частицата растеше безпокойна,
търкулната на времето по склона.
По пътя си увлече с мощ поройна
привидно дремещите под заслона.
Помете самотата високосна
и срина бариерите себични.
Обятия жадувани докосна
на срещата с приятели обични.
© Светличка Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
"Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите." »