29 февр. 2020 г., 07:51

Другарска среща

2.7K 6 17

Последва всеки земния си жребий,

но тръгна си по-лек с една частица.

Доволно през годините захлебил,

направи кариера, брак, дечица.

 

Частицата растеше безпокойна,

търкулната на времето по склона.

По пътя си увлече с мощ поройна

привидно дремещите под заслона.

 

Помете самотата високосна

и срина бариерите себични.

Обятия жадувани докосна

на срещата с приятели обични.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ели! Честит празник и неспирно вдъхновение!🌈
  • Успех, Светулке! Много ми хареса!
  • Благодаря за подкрепата, скъпа Иржи!
    Честит празник!🥀
  • Ами пропуснала съм този стих, дано не съм закъсняла а и да имам още глас, защото исксам да ти го дам.
  • Благодаря, Марко! Да се събират често липсващите си частички, въпреки разстоянията. 👌

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...