Feb 29, 2020, 7:51 AM

Другарска среща

  Poetry
2.7K 6 17

Последва всеки земния си жребий,

но тръгна си по-лек с една частица.

Доволно през годините захлебил,

направи кариера, брак, дечица.

 

Частицата растеше безпокойна,

търкулната на времето по склона.

По пътя си увлече с мощ поройна

привидно дремещите под заслона.

 

Помете самотата високосна

и срина бариерите себични.

Обятия жадувани докосна

на срещата с приятели обични.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Ели! Честит празник и неспирно вдъхновение!🌈
  • Успех, Светулке! Много ми хареса!
  • Благодаря за подкрепата, скъпа Иржи!
    Честит празник!🥀
  • Ами пропуснала съм този стих, дано не съм закъсняла а и да имам още глас, защото исксам да ти го дам.
  • Благодаря, Марко! Да се събират често липсващите си частички, въпреки разстоянията. 👌

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...