Feb 29, 2020, 7:51 AM

Другарска среща

  Poetry
2.7K 6 17

Последва всеки земния си жребий,

но тръгна си по-лек с една частица.

Доволно през годините захлебил,

направи кариера, брак, дечица.

 

Частицата растеше безпокойна,

търкулната на времето по склона.

По пътя си увлече с мощ поройна

привидно дремещите под заслона.

 

Помете самотата високосна

и срина бариерите себични.

Обятия жадувани докосна

на срещата с приятели обични.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Ели! Честит празник и неспирно вдъхновение!🌈
  • Успех, Светулке! Много ми хареса!
  • Благодаря за подкрепата, скъпа Иржи!
    Честит празник!🥀
  • Ами пропуснала съм този стих, дано не съм закъсняла а и да имам още глас, защото исксам да ти го дам.
  • Благодаря, Марко! Да се събират често липсващите си частички, въпреки разстоянията. 👌

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...