Другата Америка
Витрината- примамващо голяма,
изложено е там- какво ли не,
пред нея (на Америка реклама!...)
един слепец подрънква със звънче...
До него- куче... Мършаво и гладно,
с човешки сякаш, молещи очи...
Пълзи тълпата, мръщи се досадно...
Съчувствие ли?... Боже!... Не личи!...
А старата картонена кутия
е безнадежно празна, като гроб
и ни един от ситите, ония,
за цент дори не бръква в своя джоб!...
Звъни звънчето, бавно в звън напевен
и кучето премигва със очи,
но само някой наругай ги гневен-
навярно гладен също може би...
Над цветните и святкащи реклами
Америко, ти чуваш ли звънът:
на не звънче, звънчета, а камбани-
отеква екот, страшен е гърмът!...
Но може ли той днес да те събуди?..
Да спреш... Да се опомниш?.. Накъде?...
И сепната от ситите заблуди
да чуеш свойте гладни синове?...
Коста Качев, 11.1980.
Ню Орлиънс, Луизиана
USA
© Коста Качев Todos los derechos reservados
Да спреш... Да се опомниш?.. Накъде?...
И сепната от ситите заблуди
да чуеш свойте гладни синове?..."
Дано се случи!!! Поздрави за стиха!!!