27.09.2015 г., 9:12  

Другата Америка

586 0 3

  

 

        Другата Америка

 

Витрината- примамващо голяма,

изложено е там- какво ли не,

пред нея (на Америка реклама!...)

един слепец подрънква със звънче...

 

До него- куче... Мършаво и гладно,

с човешки сякаш, молещи очи...

Пълзи тълпата, мръщи се досадно...

Съчувствие ли?... Боже!... Не личи!...

 

А старата картонена кутия

е безнадежно празна, като гроб

и ни един от ситите, ония,

за цент дори не бръква в своя джоб!...

 

Звъни звънчето, бавно в звън напевен

и кучето премигва със очи,

но само някой наругай ги гневен-

навярно гладен също може би...

 

Над цветните и святкащи реклами

Америко, ти чуваш ли звънът:

на не звънче, звънчета, а камбани-

отеква екот, страшен е гърмът!...

 

Но може ли той днес да те събуди?..

Да спреш... Да се опомниш?.. Накъде?...

И сепната от ситите заблуди

да чуеш свойте гладни синове?...

 

Коста Качев,  11.1980.

Ню Орлиънс, Луизиана

USA                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Но може ли той днес да те събуди?..

    Да спреш... Да се опомниш?.. Накъде?...

    И сепната от ситите заблуди

    да чуеш свойте гладни синове?..."

    Дано се случи!!! Поздрави за стиха!!!
  • "Два свята" винаги е имало и ще има, Поете.
    Споделям ...
  • !!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...