Sep 27, 2015, 9:12 AM  

Другата Америка

  Poetry » Other
587 0 3

  

 

        Другата Америка

 

Витрината- примамващо голяма,

изложено е там- какво ли не,

пред нея (на Америка реклама!...)

един слепец подрънква със звънче...

 

До него- куче... Мършаво и гладно,

с човешки сякаш, молещи очи...

Пълзи тълпата, мръщи се досадно...

Съчувствие ли?... Боже!... Не личи!...

 

А старата картонена кутия

е безнадежно празна, като гроб

и ни един от ситите, ония,

за цент дори не бръква в своя джоб!...

 

Звъни звънчето, бавно в звън напевен

и кучето премигва със очи,

но само някой наругай ги гневен-

навярно гладен също може би...

 

Над цветните и святкащи реклами

Америко, ти чуваш ли звънът:

на не звънче, звънчета, а камбани-

отеква екот, страшен е гърмът!...

 

Но може ли той днес да те събуди?..

Да спреш... Да се опомниш?.. Накъде?...

И сепната от ситите заблуди

да чуеш свойте гладни синове?...

 

Коста Качев,  11.1980.

Ню Орлиънс, Луизиана

USA                              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Но може ли той днес да те събуди?..

    Да спреш... Да се опомниш?.. Накъде?...

    И сепната от ситите заблуди

    да чуеш свойте гладни синове?..."

    Дано се случи!!! Поздрави за стиха!!!
  • "Два свята" винаги е имало и ще има, Поете.
    Споделям ...
  • !!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...