28 jul 2009, 21:37

Другата Аз

  Poesía » Otra
1K 0 2

Синята рокля си облича,

слага си малко червило

и казва, че ме обича,

докато я гледам унило!

 

Разресва си дългата коса

с усмивка широка,

затръшва външната врата

и тръгва в някаква посока!

 

Идва при тебе захласната

всичко да ти разкаже,

а аз, като с нещо фрасната,

не вярвам, че ще го направи даже!

 

Тя бяга бързо, за да те настигне,

ти вървиш с друга,

дали нещо ще постигне,

или ще ù кажеш, че е луда?!

 

Коя е тя, ти се интересуваш

и какво ще узнаеш от нея?!

Това, което не искаш да чуваш -

че не мога без теб да живея!

 

А тя е второто ми аз -

щастливата половина,

надяваща се час по час

вече цяла година!

 

Тя още вярва, че ще те убеди

да се замислиш и простиш,

тя вярва, че както преди

ти пак на мен ще държиш!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Т.Т. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...