Jul 28, 2009, 9:37 PM

Другата Аз

  Poetry » Other
1K 0 2

Синята рокля си облича,

слага си малко червило

и казва, че ме обича,

докато я гледам унило!

 

Разресва си дългата коса

с усмивка широка,

затръшва външната врата

и тръгва в някаква посока!

 

Идва при тебе захласната

всичко да ти разкаже,

а аз, като с нещо фрасната,

не вярвам, че ще го направи даже!

 

Тя бяга бързо, за да те настигне,

ти вървиш с друга,

дали нещо ще постигне,

или ще ù кажеш, че е луда?!

 

Коя е тя, ти се интересуваш

и какво ще узнаеш от нея?!

Това, което не искаш да чуваш -

че не мога без теб да живея!

 

А тя е второто ми аз -

щастливата половина,

надяваща се час по час

вече цяла година!

 

Тя още вярва, че ще те убеди

да се замислиш и простиш,

тя вярва, че както преди

ти пак на мен ще държиш!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Т.Т. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...