Синята рокля си облича,
слага си малко червило
и казва, че ме обича,
докато я гледам унило!
Разресва си дългата коса
с усмивка широка,
затръшва външната врата
и тръгва в някаква посока!
Идва при тебе захласната
всичко да ти разкаже,
а аз, като с нещо фрасната,
не вярвам, че ще го направи даже!
Тя бяга бързо, за да те настигне,
ти вървиш с друга,
дали нещо ще постигне,
или ще ù кажеш, че е луда?!
Коя е тя, ти се интересуваш
и какво ще узнаеш от нея?!
Това, което не искаш да чуваш -
че не мога без теб да живея!
А тя е второто ми аз -
щастливата половина,
надяваща се час по час
вече цяла година!
Тя още вярва, че ще те убеди
да се замислиш и простиш,
тя вярва, че както преди
ти пак на мен ще държиш!!!
© Т.Т. Всички права запазени