melian4eto (Деси)
77 16
6 mar 2014, 18:17

Други 

  Poesía » De amor
628 0 7

 

 

Какво съм аз - разтворена прашинка

във твоя свят с измислени картини,

където всеки усет носи снимка

на някога погребани руини.

Където любовта ми е ненужна,

защото крие мириса на вечност,

на тебе друга сила ти е нужна,

онази – мимолетното-човечна.

Какво съм аз - дете или жената,

която ти пожертва, за да дишам -

дари ми с много болка свободата,

но аз не се откъсвам... а те пиша.

И всеки ред е празен като пепел,

във прашното душата ми възкръсва,

родена от смъртта на световете,

в които не решихме да се пръснем.

Звездите ни отдавна не изгряват,

но споменът за тях е още буден

и знам, че краят скоро наближава,

и ние с тебе вече... ще сме други.

 

© Деси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Перфектно изпълнение - лирично, ритмично, мелодично... С две думи - поетично и човешко. Разбираемо и непретенциозно, като естествена перла изпъкваща на фона на куп блещукащи "суетливи стъкълца"!
  • Ето една много, ама много приятна изненада днес!
  • Разбрала си, че всичко е преходно и,че преходността всъщност е нормално състояние...Тъгата върви ръка за ръка с тези мисли.Успяла си да го изразиш!
  • Нотка сантимент, пропита с тъга, но нежна сила и устойчивост!!!
    Вяра и оптимизъм за настоящето!!!
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • "Какво съм аз - дете или жената,

    която ти пожертва, за да дишам -

    дари ми с много болка свободата,

    но аз не се откъсвам... а те пиша." !!!
  • Хубаво!Завладява!Харесах,Деси!Оценявам го!
    Поздрави и хубав ден!
  • Наистина се чувствам добре сред думите ти!
Propuestas
: ??:??