Mar 6, 2014, 6:17 PM

Други

  Poetry » Love
761 0 7

 

 

Какво съм аз - разтворена прашинка

във твоя свят с измислени картини,

където всеки усет носи снимка

на някога погребани руини.

Където любовта ми е ненужна,

защото крие мириса на вечност,

на тебе друга сила ти е нужна,

онази – мимолетното-човечна.

Какво съм аз - дете или жената,

която ти пожертва, за да дишам -

дари ми с много болка свободата,

но аз не се откъсвам... а те пиша.

И всеки ред е празен като пепел,

във прашното душата ми възкръсва,

родена от смъртта на световете,

в които не решихме да се пръснем.

Звездите ни отдавна не изгряват,

но споменът за тях е още буден

и знам, че краят скоро наближава,

и ние с тебе вече... ще сме други.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Перфектно изпълнение - лирично, ритмично, мелодично... С две думи - поетично и човешко. Разбираемо и непретенциозно, като естествена перла изпъкваща на фона на куп блещукащи "суетливи стъкълца"!
  • Ето една много, ама много приятна изненада днес!
  • Разбрала си, че всичко е преходно и,че преходността всъщност е нормално състояние...Тъгата върви ръка за ръка с тези мисли.Успяла си да го изразиш!
  • Нотка сантимент, пропита с тъга, но нежна сила и устойчивост!!!
    Вяра и оптимизъм за настоящето!!!
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • "Какво съм аз - дете или жената,

    която ти пожертва, за да дишам -

    дари ми с много болка свободата,

    но аз не се откъсвам... а те пиша." !!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...