6 мар. 2014 г., 18:17

Други

766 0 7

 

 

Какво съм аз - разтворена прашинка

във твоя свят с измислени картини,

където всеки усет носи снимка

на някога погребани руини.

Където любовта ми е ненужна,

защото крие мириса на вечност,

на тебе друга сила ти е нужна,

онази – мимолетното-човечна.

Какво съм аз - дете или жената,

която ти пожертва, за да дишам -

дари ми с много болка свободата,

но аз не се откъсвам... а те пиша.

И всеки ред е празен като пепел,

във прашното душата ми възкръсва,

родена от смъртта на световете,

в които не решихме да се пръснем.

Звездите ни отдавна не изгряват,

но споменът за тях е още буден

и знам, че краят скоро наближава,

и ние с тебе вече... ще сме други.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Перфектно изпълнение - лирично, ритмично, мелодично... С две думи - поетично и човешко. Разбираемо и непретенциозно, като естествена перла изпъкваща на фона на куп блещукащи "суетливи стъкълца"!
  • Ето една много, ама много приятна изненада днес!
  • Разбрала си, че всичко е преходно и,че преходността всъщност е нормално състояние...Тъгата върви ръка за ръка с тези мисли.Успяла си да го изразиш!
  • Нотка сантимент, пропита с тъга, но нежна сила и устойчивост!!!
    Вяра и оптимизъм за настоящето!!!
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • "Какво съм аз - дете или жената,

    която ти пожертва, за да дишам -

    дари ми с много болка свободата,

    но аз не се откъсвам... а те пиша." !!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...