6 мар. 2014 г., 18:17

Други

762 0 7

 

 

Какво съм аз - разтворена прашинка

във твоя свят с измислени картини,

където всеки усет носи снимка

на някога погребани руини.

Където любовта ми е ненужна,

защото крие мириса на вечност,

на тебе друга сила ти е нужна,

онази – мимолетното-човечна.

Какво съм аз - дете или жената,

която ти пожертва, за да дишам -

дари ми с много болка свободата,

но аз не се откъсвам... а те пиша.

И всеки ред е празен като пепел,

във прашното душата ми възкръсва,

родена от смъртта на световете,

в които не решихме да се пръснем.

Звездите ни отдавна не изгряват,

но споменът за тях е още буден

и знам, че краят скоро наближава,

и ние с тебе вече... ще сме други.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Перфектно изпълнение - лирично, ритмично, мелодично... С две думи - поетично и човешко. Разбираемо и непретенциозно, като естествена перла изпъкваща на фона на куп блещукащи "суетливи стъкълца"!
  • Ето една много, ама много приятна изненада днес!
  • Разбрала си, че всичко е преходно и,че преходността всъщност е нормално състояние...Тъгата върви ръка за ръка с тези мисли.Успяла си да го изразиш!
  • Нотка сантимент, пропита с тъга, но нежна сила и устойчивост!!!
    Вяра и оптимизъм за настоящето!!!
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • "Какво съм аз - дете или жената,

    която ти пожертва, за да дишам -

    дари ми с много болка свободата,

    но аз не се откъсвам... а те пиша." !!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...