6.03.2014 г., 18:17

Други

767 0 7

 

 

Какво съм аз - разтворена прашинка

във твоя свят с измислени картини,

където всеки усет носи снимка

на някога погребани руини.

Където любовта ми е ненужна,

защото крие мириса на вечност,

на тебе друга сила ти е нужна,

онази – мимолетното-човечна.

Какво съм аз - дете или жената,

която ти пожертва, за да дишам -

дари ми с много болка свободата,

но аз не се откъсвам... а те пиша.

И всеки ред е празен като пепел,

във прашното душата ми възкръсва,

родена от смъртта на световете,

в които не решихме да се пръснем.

Звездите ни отдавна не изгряват,

но споменът за тях е още буден

и знам, че краят скоро наближава,

и ние с тебе вече... ще сме други.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Перфектно изпълнение - лирично, ритмично, мелодично... С две думи - поетично и човешко. Разбираемо и непретенциозно, като естествена перла изпъкваща на фона на куп блещукащи "суетливи стъкълца"!
  • Ето една много, ама много приятна изненада днес!
  • Разбрала си, че всичко е преходно и,че преходността всъщност е нормално състояние...Тъгата върви ръка за ръка с тези мисли.Успяла си да го изразиш!
  • Нотка сантимент, пропита с тъга, но нежна сила и устойчивост!!!
    Вяра и оптимизъм за настоящето!!!
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • "Какво съм аз - дете или жената,

    която ти пожертва, за да дишам -

    дари ми с много болка свободата,

    но аз не се откъсвам... а те пиша." !!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...