RainaVakova
413 2666
23 oct 2018, 8:41

Други няма 

  Poesía » Otra
697 16 13

В чакалнята на гарата е прашно,

очите парят и сълзи излизат,

задавя ме алергията, кашлям...

и сякаш, че студено е по риза.

 

Часовникът, с една стрелка останал,

безвремието вече и не гони.

Един началник-гара маха с палка,

приветства най-ръждивите вагони.

 

Скрибуцат по инерция спирачките,

пристига в коловозите направо

изгубеното мое старо щастие

и иска да са прероди по право...

 

Нали се е накалял оптимизмът

и бъдещето няма точна дата...

Илюзия е песен да поискаш

от ято пеперуди във главата.

 

и миналото стреля в настоящето,

и кашлям аз, алергия голяма,

но сядам на запазеното място,

макар, че други хора в пътя няма.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Кой, ако не ти, може да напише подобен стих, Райне!...
    Аплодисменти от сърце!...
  • Запазена марка!
    Намерих осмислени и малко тъжни, но изстрадани от опита на житейското пътуване истини.Оголването на душата прави човека по-силен, за разлика от ония, които се пестят откъм изповеди.Дълго мислих преди да коментирам, защото поезията ти, Райна има и скрити послания.
    Приеми моите почитания!
  • Прекрасен стих за изгубеното старо щастие! "Бъдещето няма точна дата..." Много ми харесва!
  • Самота и запазено място! –
    Доста уникална ситуация...В твоя образен и метафоричен стил е, Райне.
    Не се учудвам и те поздравявам!
  • Хареса ми, Райна! Поздравления - носталгично, но дълбко и искрено!
  • Много хубаво!
  • Много,много красиво !
  • Приказно момиче, тази жива, но тъжна метафора на живота ни е толкова истинска и замисляща, видях се и аз на празната гара в безвремието на един живот, търсещ цел и посока сред ръждясалите вагони на преминаващите дни... Сигурна съм, че името ти ще остане в българската поезия, Райне! Вярвам на усета си и мисля, че от първи прочит разпознавам стойностните произведения.
  • Не! Не може да кажеш толкова много, с толкова малко перфектни строфи!
  • One way ticket, което всъщност никак не е лошо. Човек тъкмо вземе та свикне със самотата и изведнъж хоп - досадници! Главното е, че влакът е със запазени места и ни води към ново място с нови приключения. Поздрав за прекрасния стих, Райничка!
  • Благодаря ви,Момичета!
  • Еха!!!
    "Нали се е накалял оптимизмът
    и бъдещето няма точна дата..."
    ... "и миналото стреля в настоящето..."
    Изключителна творба, Райне! Влакът на живота. А как се преражда старото щастие?! Възможно ли е? И тази самота накрая.... Много ме докосна! Прекланям се пред таланта ти!
  • Разкош!
Propuestas
: ??:??