В чакалнята на гарата е прашно,
очите парят и сълзи излизат,
задавя ме алергията, кашлям...
и сякаш, че студено е по риза.
Часовникът, с една стрелка останал,
безвремието вече и не гони.
Един началник-гара маха с палка,
приветства най-ръждивите вагони.
Скрибуцат по инерция спирачките,
пристига в коловозите направо
изгубеното мое старо щастие
и иска да са прероди по право... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up