Други няма
В чакалнята на гарата е прашно,
очите парят и сълзи излизат,
задавя ме алергията, кашлям...
и сякаш, че студено е по риза.
Часовникът, с една стрелка останал,
безвремието вече и не гони.
Един началник-гара маха с палка,
приветства най-ръждивите вагони.
Скрибуцат по инерция спирачките,
пристига в коловозите направо
изгубеното мое старо щастие
и иска да са прероди по право...
Нали се е накалял оптимизмът
и бъдещето няма точна дата...
Илюзия е песен да поискаш
от ято пеперуди във главата.
и миналото стреля в настоящето,
и кашлям аз, алергия голяма,
но сядам на запазеното място,
макар, че други хора в пътя няма.
