Другото лице
Другото лице
По-светла съм от пухче на топола,
по-дъхава – от пролетна трева.
Но не поехме заедно във полет
и чужд ми става вече твоят свят,
че друга пали мъжките ти нощи
и хвърля жар по жадната ти плът.
И аз не зная колко дълго още
ще търся сляпа за обратно път.
Ако това е другото лице
на любовта, което тя прикрива,
подавам ù и двете си ръце:
сбогувам се.
И нека си отива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
