Другото лице
По-светла съм от пухче на топола,
по-дъхава – от пролетна трева.
Но не поехме заедно във полет
и чужд ми става вече твоят свят,
че друга пали мъжките ти нощи
и хвърля жар по жадната ти плът.
И аз не зная колко дълго още
ще търся сляпа за обратно път.
Ако това е другото лице
на любовта, което тя прикрива,
подавам ù и двете си ръце:
сбогувам се.
И нека си отива.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
