Другото лице
Другото лице
По-светла съм от пухче на топола,
по-дъхава – от пролетна трева.
Но не поехме заедно във полет
и чужд ми става вече твоят свят,
че друга пали мъжките ти нощи
и хвърля жар по жадната ти плът.
И аз не зная колко дълго още
ще търся сляпа за обратно път.
Ако това е другото лице
на любовта, което тя прикрива,
подавам ù и двете си ръце:
сбогувам се.
И нека си отива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
