Нима бе само сън
след злата зимна тежест
разцъфналата свежест
на вишната отвън?
Метал студен със звън
посече с удар режещ
дървото с клонки нежни
и го превърна в пън.
И няма плод и цвят,
ни сянка, ни закрила
за тварите в леса.
Разумният ни свят ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.