Нима бе само сън
след злата зимна тежест
разцъфналата свежест
на вишната отвън?
Метал студен със звън
посече с удар режещ
дървото с клонки нежни
и го превърна в пън.
И няма плод и цвят,
ни сянка, ни закрила
за тварите в леса.
Разумният ни свят ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up