Дръволюция
Нима бе само сън
след злата зимна тежест
разцъфналата свежест
на вишната отвън?
Метал студен със звън
посече с удар режещ
дървото с клонки нежни
и го превърна в пън.
И няма плод и цвят,
ни сянка, ни закрила
за тварите в леса.
Разумният ни свят
издига в ранг – със сила,
в дръвници – дървеса.
3.07.2023
https://www.youtube.com/watch?v=AthXL8MpL0g
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
