13 sept 2017, 7:29

Дух

  Poesía
492 0 1

Заглъхнал глас,

силует, притихнал смях.

Мълчанието ехти, 

няма кой да те спаси. 

Потъмнели са твоите очи,

сякаш те няма, но къде си ти,

 нима се връщаш пак 

към своите несбъднати мечти?

 

Осветява те Луната,

душата ти изпълва се със светлината,

какво чакаш – погледни,

излез от тъмнината.

Отвори съзнание и сърце,

бъди пак момичето, 

щастливо като малко дете

в свят – паднало небе.

 

Разочарованието от хората

ли мислите ти подчини,

меланхолия и паднали звезди - 

в това ли се превърна ти?

 

Смелост трябва, не само фантазии,

има ли смисъл от краткотрайните твои екстазии?

Нуждаеш се от свободата,

не позволявай на тъгата 

да превземе изцяло душата. 

 

Мисленето ти трябва да се промени,

с позитивизъм ти се зареди, 

Хайде, бъди силна и се усмихни,

време е,

поеми дъх и по пътя свой

най-накрая

поеми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Dimana Marincheva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми позитивния призив! Човек трябва сам да търси силите в себе си когато няма кой да му подаде ръка!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...