13.09.2017 г., 7:29

Дух

489 0 1

Заглъхнал глас,

силует, притихнал смях.

Мълчанието ехти, 

няма кой да те спаси. 

Потъмнели са твоите очи,

сякаш те няма, но къде си ти,

 нима се връщаш пак 

към своите несбъднати мечти?

 

Осветява те Луната,

душата ти изпълва се със светлината,

какво чакаш – погледни,

излез от тъмнината.

Отвори съзнание и сърце,

бъди пак момичето, 

щастливо като малко дете

в свят – паднало небе.

 

Разочарованието от хората

ли мислите ти подчини,

меланхолия и паднали звезди - 

в това ли се превърна ти?

 

Смелост трябва, не само фантазии,

има ли смисъл от краткотрайните твои екстазии?

Нуждаеш се от свободата,

не позволявай на тъгата 

да превземе изцяло душата. 

 

Мисленето ти трябва да се промени,

с позитивизъм ти се зареди, 

Хайде, бъди силна и се усмихни,

време е,

поеми дъх и по пътя свой

най-накрая

поеми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Dimana Marincheva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми позитивния призив! Човек трябва сам да търси силите в себе си когато няма кой да му подаде ръка!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...