Заглъхнал глас,
силует, притихнал смях.
Мълчанието ехти,
няма кой да те спаси.
Потъмнели са твоите очи,
сякаш те няма, но къде си ти,
нима се връщаш пак
към своите несбъднати мечти?
Осветява те Луната,
душата ти изпълва се със светлината,
какво чакаш – погледни,
излез от тъмнината.
Отвори съзнание и сърце,
бъди пак момичето,
щастливо като малко дете
в свят – паднало небе.
Разочарованието от хората
ли мислите ти подчини,
меланхолия и паднали звезди -
в това ли се превърна ти?
Смелост трябва, не само фантазии,
има ли смисъл от краткотрайните твои екстазии?
Нуждаеш се от свободата,
не позволявай на тъгата
да превземе изцяло душата.
Мисленето ти трябва да се промени,
с позитивизъм ти се зареди,
Хайде, бъди силна и се усмихни,
време е,
поеми дъх и по пътя свой
най-накрая
поеми.
© Dimana Marincheva All rights reserved.