Sep 13, 2017, 7:29 AM

Дух

  Poetry
491 0 1

Заглъхнал глас,

силует, притихнал смях.

Мълчанието ехти, 

няма кой да те спаси. 

Потъмнели са твоите очи,

сякаш те няма, но къде си ти,

 нима се връщаш пак 

към своите несбъднати мечти?

 

Осветява те Луната,

душата ти изпълва се със светлината,

какво чакаш – погледни,

излез от тъмнината.

Отвори съзнание и сърце,

бъди пак момичето, 

щастливо като малко дете

в свят – паднало небе.

 

Разочарованието от хората

ли мислите ти подчини,

меланхолия и паднали звезди - 

в това ли се превърна ти?

 

Смелост трябва, не само фантазии,

има ли смисъл от краткотрайните твои екстазии?

Нуждаеш се от свободата,

не позволявай на тъгата 

да превземе изцяло душата. 

 

Мисленето ти трябва да се промени,

с позитивизъм ти се зареди, 

Хайде, бъди силна и се усмихни,

време е,

поеми дъх и по пътя свой

най-накрая

поеми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Dimana Marincheva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми позитивния призив! Човек трябва сам да търси силите в себе си когато няма кой да му подаде ръка!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...