7 dic 2015, 23:40

Духът

  Poesía » Otra
618 0 6

Тук Темида отглежда децата си.
Тук влияят физични закони.
Този храм днес подпира Земята
върху осем изящни колони.


Младостта тук - умишлено трайна,
осветява отвътре и тогите.
И е просто обществена тайна:
младостта си играе със огъня.

 

Тук „Студентска“ пълзи пълноречна,
а кварталът е чиста утопия. 
Извисен е духът. Тук е речено:
„Всяко знание щит е. И копие.“

 

Тук виреят зелени човечета
в резедаво блести младостта им.
Във смаленото време далечно
те ще зреят до розови ябълки.

 

И се влива напряко потокът им
чак във тихия Дунав, във белия...
Те се пръсват във всички посоки
да превземат света безпределен..

 

Но тук още надежда битува,

че с очи и сърца просветлeни
те над Дунава, тихо над Дунава,
ще повдигнат на рамо Вселената.

     * Стихотворението е посветено на РУ "Ангел Кънчев" по случай  70-годишнината на университета и отличено с първа награда по този повод.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...