7.12.2015 г., 23:40

Духът

617 0 6

Тук Темида отглежда децата си.
Тук влияят физични закони.
Този храм днес подпира Земята
върху осем изящни колони.


Младостта тук - умишлено трайна,
осветява отвътре и тогите.
И е просто обществена тайна:
младостта си играе със огъня.

 

Тук „Студентска“ пълзи пълноречна,
а кварталът е чиста утопия. 
Извисен е духът. Тук е речено:
„Всяко знание щит е. И копие.“

 

Тук виреят зелени човечета
в резедаво блести младостта им.
Във смаленото време далечно
те ще зреят до розови ябълки.

 

И се влива напряко потокът им
чак във тихия Дунав, във белия...
Те се пръсват във всички посоки
да превземат света безпределен..

 

Но тук още надежда битува,

че с очи и сърца просветлeни
те над Дунава, тихо над Дунава,
ще повдигнат на рамо Вселената.

     * Стихотворението е посветено на РУ "Ангел Кънчев" по случай  70-годишнината на университета и отличено с първа награда по този повод.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...