7 дек. 2015 г., 23:40

Духът

616 0 6

Тук Темида отглежда децата си.
Тук влияят физични закони.
Този храм днес подпира Земята
върху осем изящни колони.


Младостта тук - умишлено трайна,
осветява отвътре и тогите.
И е просто обществена тайна:
младостта си играе със огъня.

 

Тук „Студентска“ пълзи пълноречна,
а кварталът е чиста утопия. 
Извисен е духът. Тук е речено:
„Всяко знание щит е. И копие.“

 

Тук виреят зелени човечета
в резедаво блести младостта им.
Във смаленото време далечно
те ще зреят до розови ябълки.

 

И се влива напряко потокът им
чак във тихия Дунав, във белия...
Те се пръсват във всички посоки
да превземат света безпределен..

 

Но тук още надежда битува,

че с очи и сърца просветлeни
те над Дунава, тихо над Дунава,
ще повдигнат на рамо Вселената.

     * Стихотворението е посветено на РУ "Ангел Кънчев" по случай  70-годишнината на университета и отличено с първа награда по този повод.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...