"Dum spiro spero"

Душата ни е неспокоен вечен пристан на надеждата.              Подобно бурната вълна - чак до последно блъска се и тя,                                                бушува                        и само екотът се чува -                                   "Dum spiro spero", си нарежда тя. И подкопава непристъпните душевни брегове, въвлича ни във битки с океана ни от страхове,                                                за да си извоюваме обратно пак брега, тъй както нидерландците, а пък и нови,       отхвърляйки сковаващите ни окови. И да открием в себе си неподозирани заложби, сили,                                                   които биха си се крили                                                                            незнайно где и досега. Надеждата - тя до последно нейде там във нас си се спотайва, със разкази за чужди, но достъпни екзотични брегове омайва и постепенно във рисковани сценарии ни вкарва -                                  увлича тя душата ни да вярва. Надеждата - тя разума суров не слуша. Но някой път оказва се,             че струвало си е да се послуша на надеждата ни тихия,                              но мамещ глас,                                 понеже случва се да осъзнаем, прегърнали брега душевен                   на човека покрай нас,                            че съвсем случайно, без да знаем,                      открили сме не нова суша, а преоткриваме прастар и разпокъсан континент,                                            отдавна тънещ във забвение под пластовете плътни, тежки на страх и отчуждение. И не е ли туй прекрасен празник на най-чистата и светлата надежда, щом душата ни                           красива сеща се, когато                                           във ближна ней душа се вглежда и оглежда.   18-22.05.2024 година                                               Ма Ро Ка