Jul 5, 2025, 11:38 AM

"Dum spiro spero"

  Poetry
234 0 0
Душата ни е неспокоен вечен пристан на надеждата.              Подобно бурната вълна - чак до последно блъска се и тя,                                                бушува                        и само екотът се чува -                                   "Dum spiro spero", си нарежда тя. И подкопава непристъпните душевни брегове, въвлича ни във битки с океана ни от страхове,                                                за да си извоюваме обратно пак брега, тъй както нидерландците, а пък и нови,       отхвърляйки сковаващите ни окови. И да открием в себе си неподозирани заложби, сили,                                                   които биха си се крили                                                                            незнайно где и досега. Надеждата - тя до последно нейде там във нас си се спотайва, със разкази за чужди, но достъпни екзотични брегове омайва и постепенно във рисковани сценарии ни вкарва -                                  увлича тя душата ни да вярва. Надеждата - тя разума суров не слуша. Но някой път оказва се,             че струвало си е да се послуша на надеждата ни тихия,                              но мамещ глас,                                 понеже случва се да осъзнаем, прегърнали брега душевен                   на човека покрай нас,                            че съвсем случайно, без да знаем,                      открили сме не нова суша, а преоткриваме прастар и разпокъсан континент,                                            отдавна тънещ във забвение под пластовете плътни, тежки на страх и отчуждение. И не е ли туй прекрасен празник на най-чистата и светлата надежда, щом душата ни                           красива сеща се, когато                                           във ближна ней душа се вглежда и оглежда.   18-22.05.2024 година                                               Ма Ро Ка

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марчела Камала All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...