5.07.2025 г., 11:38

"Dum spiro spero"

236 0 0
Душата ни е неспокоен вечен пристан на надеждата.              Подобно бурната вълна - чак до последно блъска се и тя,                                                бушува                        и само екотът се чува -                                   "Dum spiro spero", си нарежда тя. И подкопава непристъпните душевни брегове, въвлича ни във битки с океана ни от страхове,                                                за да си извоюваме обратно пак брега, тъй както нидерландците, а пък и нови,       отхвърляйки сковаващите ни окови. И да открием в себе си неподозирани заложби, сили,                                                   които биха си се крили                                                                            незнайно где и досега. Надеждата - тя до последно нейде там във нас си се спотайва, със разкази за чужди, но достъпни екзотични брегове омайва и постепенно във рисковани сценарии ни вкарва -                                  увлича тя душата ни да вярва. Надеждата - тя разума суров не слуша. Но някой път оказва се,             че струвало си е да се послуша на надеждата ни тихия,                              но мамещ глас,                                 понеже случва се да осъзнаем, прегърнали брега душевен                   на човека покрай нас,                            че съвсем случайно, без да знаем,                      открили сме не нова суша, а преоткриваме прастар и разпокъсан континент,                                            отдавна тънещ във забвение под пластовете плътни, тежки на страх и отчуждение. И не е ли туй прекрасен празник на най-чистата и светлата надежда, щом душата ни                           красива сеща се, когато                                           във ближна ней душа се вглежда и оглежда.   18-22.05.2024 година                                               Ма Ро Ка

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марчела Камала Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...