5 oct 2022, 21:10

Дума на мъж

  Poesía » Otra
724 12 20

 

Отдавна няма никакви пътеки.

Изгубих и последния завой.

А беше остър. Даже беше зверски.

И водещ към последния покой.

 

А стъпките ми водят наобратно.

Към гарата осъмнала без влак.

И двамата сме малко общо кратно

на самотата в лепкавия мрак…

 

Прегръдките ми празни ме убиват.

Секундите са дълги като век.

Минутите във вечността се сливат.

Душата ми копнее онзи лек,

 

от който раните ми да зарастват,

да никне най-зеленото стебло…

Пред милостта ти, Боже, се смалявам.

Вземи ми и последното ребро.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Деа, много ти благодаря!
  • Великолепно е, Жени!
  • Тоти, благодаря ти от сърце! Поздрави и за теб!

    Роси, талантлива Роси! Винаги се радвам на думите ти! Винаги!
  • Пред милостта ти, Боже, се смалявам.
    Вземи ми и последното ребро.
    Когато пишеш гориш, Жени, а поезията ти е твоята пепел! Възхищавам ти се!
  • Прекрасно, а финалът е ...
    Поздрави!
    Успех!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...