Дума на мъж
Отдавна няма никакви пътеки.
Изгубих и последния завой.
А беше остър. Даже беше зверски.
И водещ към последния покой.
А стъпките ми водят наобратно.
Към гарата осъмнала без влак.
И двамата сме малко общо кратно
на самотата в лепкавия мрак…
Прегръдките ми празни ме убиват.
Секундите са дълги като век.
Минутите във вечността се сливат.
Душата ми копнее онзи лек,
от който раните ми да зарастват,
да никне най-зеленото стебло…
Пред милостта ти, Боже, се смалявам.
Вземи ми и последното ребро.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
