Отдавна няма никакви пътеки.
Изгубих и последния завой.
А беше остър. Даже беше зверски.
И водещ към последния покой.
А стъпките ми водят наобратно.
Към гарата осъмнала без влак.
И двамата сме малко общо кратно
на самотата в лепкавия мрак…
Прегръдките ми празни ме убиват.
Секундите са дълги като век.
Минутите във вечността се сливат.
Душата ми копнее онзи лек, ...