27 ago 2006, 18:39

Думи

  Poesía
979 0 4
Тъжно “Сбогом” пред мен е чашата с кафе,
В него убивам споменът за теб.
Кристално огледало и счупено стъкло.
Това остана от моята душа.

Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.

Новият ни ден е пуст лист.
Какво да пиша там?
Последен лъч и последен жест – това е самота.

Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ела при нас,чуй морето те зове,
    опиянява то със свойта синева.
    Душата отвори за нови светове
    в миналото остави тази самота.

    Поздрав и усмивка от Варна
  • Морето е нова страница - горе главата!
  • Но животът ни е книга
    има много страници, много истории - нещо като събрани съчинения
    Поздрав!
  • Отново самота и раздяла
    Явно си в такъв период.
    От там излез,силна и цяла
    за да посрешнеш живота нов.

    Извинявай,позволи ми една лека корекция
    "Новият ни ден е пуст лист.
    Какво да пиша там?
    Последен лъч и последен жест –
    това е самотата ,знам."

    Просто предлагам.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...