27 ago 2006, 18:39

Думи 

  Poesía
693 0 4
Тъжно “Сбогом” пред мен е чашата с кафе,
В него убивам споменът за теб.
Кристално огледало и счупено стъкло.
Това остана от моята душа.

Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.

Новият ни ден е пуст лист.
Какво да пиша там?
Последен лъч и последен жест – това е самота.

Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.

© Димана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ела при нас,чуй морето те зове,
    опиянява то със свойта синева.
    Душата отвори за нови светове
    в миналото остави тази самота.

    Поздрав и усмивка от Варна
  • Морето е нова страница - горе главата!
  • Но животът ни е книга
    има много страници, много истории - нещо като събрани съчинения
    Поздрав!
  • Отново самота и раздяла
    Явно си в такъв период.
    От там излез,силна и цяла
    за да посрешнеш живота нов.

    Извинявай,позволи ми една лека корекция
    "Новият ни ден е пуст лист.
    Какво да пиша там?
    Последен лъч и последен жест –
    това е самотата ,знам."

    Просто предлагам.

    Поздрав и усмивка.
Propuestas
: ??:??