27 авг. 2006 г., 18:39
Думи
717
0
4
Тъжно “Сбогом” пред мен е чашата с кафе,
В него убивам споменът за теб.
Кристално огледало и счупено стъкло.
Това остана от моята душа.
Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.
Новият ни ден е пуст лист.
Какво да пиша там?
Последен лъч и последен жест – това е самота.
Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.
В него убивам споменът за теб.
Кристално огледало и счупено стъкло.
Това остана от моята душа.
Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.
Новият ни ден е пуст лист.
Какво да пиша там?
Последен лъч и последен жест – това е самота.
Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.
© Димана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Морето е нова страница -
горе главата! -
Но животът ни е книга
има много страници, много истории - нещо като събрани съчинения
Поздрав! -
Отново самота и раздяла
Явно си в такъв период.
От там излез,силна и цяла
за да посрешнеш живота нов.
Извинявай,позволи ми една лека корекция
"Новият ни ден е пуст лист.
Какво да пиша там?
Последен лъч и последен жест –
това е самотата ,знам."
Просто предлагам.
Поздрав и усмивка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
опиянява то със свойта синева.
Душата отвори за нови светове
в миналото остави тази самота.
Поздрав и усмивка от Варна