27.08.2006 г., 18:39

Думи

984 0 4
Тъжно “Сбогом” пред мен е чашата с кафе,
В него убивам споменът за теб.
Кристално огледало и счупено стъкло.
Това остана от моята душа.

Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.

Новият ни ден е пуст лист.
Какво да пиша там?
Последен лъч и последен жест – това е самота.

Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ела при нас,чуй морето те зове,
    опиянява то със свойта синева.
    Душата отвори за нови светове
    в миналото остави тази самота.

    Поздрав и усмивка от Варна
  • Морето е нова страница - горе главата!
  • Но животът ни е книга
    има много страници, много истории - нещо като събрани съчинения
    Поздрав!
  • Отново самота и раздяла
    Явно си в такъв период.
    От там излез,силна и цяла
    за да посрешнеш живота нов.

    Извинявай,позволи ми една лека корекция
    "Новият ни ден е пуст лист.
    Какво да пиша там?
    Последен лъч и последен жест –
    това е самотата ,знам."

    Просто предлагам.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...