27.08.2006 г., 18:39

Думи

977 0 4
Тъжно “Сбогом” пред мен е чашата с кафе,
В него убивам споменът за теб.
Кристално огледало и счупено стъкло.
Това остана от моята душа.

Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.

Новият ни ден е пуст лист.
Какво да пиша там?
Последен лъч и последен жест – това е самота.

Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ела при нас,чуй морето те зове,
    опиянява то със свойта синева.
    Душата отвори за нови светове
    в миналото остави тази самота.

    Поздрав и усмивка от Варна
  • Морето е нова страница - горе главата!
  • Но животът ни е книга
    има много страници, много истории - нещо като събрани съчинения
    Поздрав!
  • Отново самота и раздяла
    Явно си в такъв период.
    От там излез,силна и цяла
    за да посрешнеш живота нов.

    Извинявай,позволи ми една лека корекция
    "Новият ни ден е пуст лист.
    Какво да пиша там?
    Последен лъч и последен жест –
    това е самотата ,знам."

    Просто предлагам.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...