Тъжно “Сбогом” пред мен е чашата с кафе,
В него убивам споменът за теб.
Кристално огледало и счупено стъкло.
Това остана от моята душа.
Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.
Новият ни ден е пуст лист.
Какво да пиша там?
Последен лъч и последен жест – това е самота.
Думи ли бяха само това? ...