Aug 27, 2006, 6:39 PM

Думи

  Poetry
981 0 4
Тъжно “Сбогом” пред мен е чашата с кафе,
В него убивам споменът за теб.
Кристално огледало и счупено стъкло.
Това остана от моята душа.

Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.

Новият ни ден е пуст лист.
Какво да пиша там?
Последен лъч и последен жест – това е самота.

Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ела при нас,чуй морето те зове,
    опиянява то със свойта синева.
    Душата отвори за нови светове
    в миналото остави тази самота.

    Поздрав и усмивка от Варна
  • Морето е нова страница - горе главата!
  • Но животът ни е книга
    има много страници, много истории - нещо като събрани съчинения
    Поздрав!
  • Отново самота и раздяла
    Явно си в такъв период.
    От там излез,силна и цяла
    за да посрешнеш живота нов.

    Извинявай,позволи ми една лека корекция
    "Новият ни ден е пуст лист.
    Какво да пиша там?
    Последен лъч и последен жест –
    това е самотата ,знам."

    Просто предлагам.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...