___думи___
Тишината говори
колко ненужни са думите.
До ушите на глухите те не достигат.
Изпреварвайки вятъра,
те отсичат крилата му,
самоубийствено остри,
нарязват сърцето ми.
То стана на пихтия
и повръщам кръв.
Замених сърцето си с каменна плоча,
а кръвта си - с течен азот.
Но думите пак попиват в сетивата ми.
Душата ми татуират.
Тишината говори
колко болящи са думите.
Ще млъкнеш ли някога, гадино проклета?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados
