___думи___
Тишината говори
колко ненужни са думите.
До ушите на глухите те не достигат.
Изпреварвайки вятъра,
те отсичат крилата му,
самоубийствено остри,
нарязват сърцето ми.
То стана на пихтия
и повръщам кръв.
Замених сърцето си с каменна плоча,
а кръвта си - с течен азот.
Но думите пак попиват в сетивата ми.
Душата ми татуират.
Тишината говори
колко болящи са думите.
Ще млъкнеш ли някога, гадино проклета?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сюзън Смърт Всички права запазени
