5.11.2009 г., 14:50

___думи___

619 0 3

 

 

Тишината говори

колко ненужни са думите.

До ушите на глухите те не достигат.

 

Изпреварвайки вятъра,

те отсичат крилата му,

самоубийствено остри,

нарязват сърцето ми.

То стана на пихтия

и повръщам кръв.

 

Замених сърцето си с каменна плоча,

а кръвта си - с течен азот.

Но думите пак попиват в сетивата ми.

Душата ми татуират.

 

Тишината говори

колко болящи са думите.

Ще млъкнеш ли някога, гадино проклета?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....