___думи___
Тишината говори
колко ненужни са думите.
До ушите на глухите те не достигат.
Изпреварвайки вятъра,
те отсичат крилата му,
самоубийствено остри,
нарязват сърцето ми.
То стана на пихтия
и повръщам кръв.
Замених сърцето си с каменна плоча,
а кръвта си - с течен азот.
Но думите пак попиват в сетивата ми.
Душата ми татуират.
Тишината говори
колко болящи са думите.
Ще млъкнеш ли някога, гадино проклета?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сюзън Смърт Все права защищены
