15 sept 2012, 10:59

Думи...

2.3K 0 20

                                            

 

                                                      "Събирам света си отново...

                                             Парче по парче.

                                             И е невъзможно теб да те няма.

                                             Ти си навсякъде..."

                                                                               Т.А.

 

 

Сгреших, когато мислех, че те имам.

Споделянето беше много сложно.

Сега съм само епизод от нямо кино,

но влюбена във теб... до невъзможност.

 

Ще се опитам нощем да заспивам

в постеля от натрупани мълчания.

Ще ги прегръщам. Думите убиват,

изстреляни дори от разстояние.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Потръпвам и чета на един дъх и виждам картини, сякаш рисуваш и пишеш в едно и го постигаш със завидна лекота. Намерих се при теб. Въздейства ми лично и извади наяве това, което криех дълбоко и пазех само за себе си от години. Благодаря!
  • Бай ми бабо - мечка да не ме среща...!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря ви момичета и момчета, че се отбихте при мен! Поздрави на всички!
  • Много силно стихче
  • Истинско и силно!
    Поздрав, Юлия!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...